Кея до градчето

Subject: Re: Кея до градчето Thu Feb 16, 2012 7:50 pm

Жан направи физиономия, когато лъжицата го удари. Остави Лаулра да го бутне на леглото. Изтръпна, когато тя започна да оставя следи по тялото му. Изви главата си назад и се остави на болката да го завладее. Докосна косата на Лаулра, оставяйки я да се изплъзне между пръстите му...като пушек. Надигна се леко от леглото, наблюдавайки внимателно Лаулра...изучавайки я...усети болката върху гърдите си и изстена. Отново се върна в напълно легнало положение и почти измърка. Тази болка...беше толкова изгаряща...толкова сладка и бленувана...толкова...хубава, че Жан й се наслаждаваше...отдаваше й се напълно и не искаше тя да свършва...никога...

Subject: Re: Кея до градчето Thu Feb 16, 2012 8:22 pm

- Не ми отговори...- Лаулра ряско спря и го погледна в очите.. разко очакваща отговор... сякаш бе готова да го погълне като древен бог... Очите и бяха чисто черни нямаше ириси зеиници.. нищоо всичко беше черно... като черни дупкии... Тя се надвеси над него и приличаше толкова на черен гарванн облян в пушек че дори... истински гарван би се заблудил....
Тя отново постави раката си на гърдите муу.. и те едвам не пламнаха... тя не я махна... - Raven yeux sont toujours sombre. Pouvez-vous les voir? Est-ce que vous essayez de graver la lumière. Voulez-vous choisir le feu ... Seriez-vous plutôt de baiser la vérité, puis lova un mensonge.

Subject: Re: Кея до градчето Sat Feb 18, 2012 11:36 am

Жан се усмихна и понечи да махне ръката на Лаулра от гърдите си...
- Лаулра..моля те..ако продължаваш така...ще имаш вампир с дупка в гърдите....- Жан тихо се засмя... - Не искам да ставам пиле на грил да знаеш.. - той продължи да се смее, но не докосна ръката на Лаулра, въпреки че девствените му косъмчета, който едва-едва покриваха гърдите му, вече ги нямаше... Жан се протегна и докосна косата на Лаулра. След което леко я целуна по челото и легна задъхан...кожата му вече бе добила лек златисто-розов отенък, а такава рана не се лекуваше кой знае колко лесно... По дяволите, Лаулра! Спри, защото аз вече нямам сили да махна ръката ти от там...

Subject: Re: Кея до градчето Sat Feb 18, 2012 3:57 pm

Раните които Лаулра оствяше по тялото на Жан-клод бяха временни... тоест... след около час-два нямаше да има и следа от тях... те не бяха физически.. въпреки че всичко сочеше че са. Лаулра бавно започна да спуска ръката си надоло по голото тяло на Жан затопляйки всяка част от него... Очите и бяха черни като нощта но същевременно топли... Лаулра прехвърли цялата си коса на едната страна .. ухапа ухото на Жан-Клод... Облаци закриха Луната и всичко потъна в неописуем мрак...

Падналите ангели които до сега си лежаха в стаята... осетиха нещо странно...
-Томас уещаш ли това. - Вайлът притеснено попита
-Не знам за него но аз го усещам съвсем ясно.. - Деван се обади на негово място..
-Някой използва топлината на ноща като свое уръжие... - Томас каза неотваряки очи...
- Кой може да е трябва да е близо за да го осещаме толкова добре.. - Вайлът бе найстина притеснен..
- По обед трябва да сме в Елвъри .. Може би е някой от там. И ... - Деван направи пауза - със сигурност .. исползва голямо количество за да го усетим...
- Или някой на борда... - томас отново отговори преди мислите на другите двама..
- Лиз? - Деван гледаше учудено...
- Не. Тя е дракула едвали би използвала топлината на ноща.. малко ме съмнява въпреки че е възможно... - каза Вайлът..
- Лаулра - Томас изрече думите като нож и те пронизаха дълбоко другите двама...
- Лили... - Вайлът вече беше на крака и шаваше насам на там .. угрижен и потънал в мисли
- Помните ли какво каза...Камира .. ... в писмото си... о чакай Томас не беше там... - Томас отвори едното си око и ги погледна учудено... - Намерихме писмо в една от книгите от Камира... Тя каза че има много тайни за разкриване тук в Елвъри.. на всякъде...
- Ще ми се да знаех какво става - Каза отаяно Вайлът
- Да и на мен.. - каза Деван след негоо
-Какво ще правим.. - Томас най сетне се исправии.. и ги погледна.. в очакванее... той знаеше че Лаулра използва топлината на ноща но не чувстваше че ще стане нещо прекалено.. лошо...
- Как така.. - Вайлът отново направи искривена очудена физиономия и седна..
- Ако е Лаулра.. идиот такъв... - ТОмас му се исъска насреща..
- Добре де може да не ме ядеш... не знам какво ще правим.. не искам да знам че е тя.. не го мисля..
- А, аз да...
- Емм хубу..- каза той.. малко наммусен..
Гарваните се умълчаха никой не издаваше и дума всички бяха потънали в мислии... и се чудеха какво става и защо го осещатат толкова силно... не можеха да определят от къде идва... не бяха способни на това...

Малка струя кръв потече от ухото на Жан продължи едва няколко милиметра и спря.. Лаулра нежно го облиза...докосна врата си където Жан я бе целунал...
"Не се предавай Жан" Лаулра прошепна в съзнанието му .. той трябваше да се съпротивлява... или просто да каже...'' не искам да изгоря.." .. и всичко щеше да свърши повече нямаше да го боли.. Лаулра продължи да го дарява с изгаряши буквално докосвания .. докато сваляше ръката си с много бавна скорост по тялото му... Не лаулра не откачаше тя бе съвсем под контрол... Не бе жадна за кръв или кавото и да е било... просто подлагаше Жан-Клод на изпитание... Дали той щеше да издържи... Има стотици не разгадани тайни ето една от тях... какво му прави тя.. какво означава всичко това...

Subject: Re: Кея до градчето Sun Feb 19, 2012 9:42 pm

Жан изпъшка, когато кръвта леко се стече от ухото му...през цялото време вампирът наблюдаваше момичето....Няма да се предам, спокойно...имам ти пълно доверие! Жан погали лицето на Лаулра... Само ще те помоля...намали малко градусите....мисля че ми свари стомахът... Жан-Клод се засмя нежно...пръстите му погалиха бузата на Лаулра и той спусна ръката си по рамото й. Стигна до презрамката на банския й и бавно и внимателно я отмести...през цялото време наблюдаваше Лаулра и как ще реагира... Само не ме удряй, моля те не ме удряй...!

Subject: Re: Кея до градчето Sun Feb 19, 2012 9:59 pm

Лаулра рязко погледна рамото си и с искълчващо движение се обърна отново към Жан .. усмихна се... а ръката и стана ледено студено и започна да охлажда тялото на Жан...след няколко секунди... кожата и стана с нормална темперетура .. но очите все още бяха чисто черни... тя нежно се усмихна.... хвана врата му и го придърпа към себе си.. в този момент тя се сгрумоляса настрани.. и той се озова отгоре й... тя притисна със сила устните му до шията си..
- Ще се почувстваш по добре... просто го направи.. пий.. - гласът и беше качили змиискии.. но същевременно няма ше разлика .. със старият и глас... тялото и бе напълно отпуснатоо.. под това на Жан... вампирът не бе толкова тежак колкото тя си мислеше...

Subject: Re: Кея до градчето Mon Feb 20, 2012 6:24 pm

Лиз се събуди под светлината на един досаден слънчев лъч. Разливаше се мъзеливо по цялото й лице. Тя издаде звук наподобяващ нещо между скърцане на врата и сърдито ръмжене на котка. Изплъзна се от леглото и потърка очи. Отиде да наплиска лицето си с вода и погледна през малкия прозорец на каютата си. Слънцето току-що беше започнало да се подава зад хоризонта. "И тъпия първи слънчев лъч просто трябваше да се пльосне на моето лице! Ама разбира се!" - тя си помисли. Преоблече се и понечи да излезе към палубата, когато се сети, че Винсент вероятно щеше да е там. Всякакво желание да излезе навън изведнъж се изпари, заедно с и без това оскъдното количество добро настроение, останало у нея. И за това беше виновно някакво си нищожно Слънце. Пфу! Елизабет реши да изчака изгрева напълно, като провери оръжията си. Извади съдържанието на големия калъф в който държеше оръжията си. Или поне повечето. Той бе добре скрит в таен джоб на пътната й чанта. Отново преброи стрелите и камите си. Прегледа отварите и разпредели билките по цвят, вид и функция. Увери се, че всичко е в изрядно състояние и отново сгъна калъфа и го напъха в чантата си. След това опипа обувките и дрехите си там, къде криеше малки оръжия, за да провери дали нещо не е изпаднало. Всичко си беше на мястото, проверено и нагласено, а глупавото слънце още не се беше показало напълно. "Изгрева ли се бави или аз много бързам....?"

Subject: Re: Кея до градчето Wed Feb 22, 2012 10:19 am

Жан долепи устни до врата на Лаулра. Уханието, което кръвта й издаваше, дори през кожата й, побъркваше вампира. Той се наклони напред и зарови лице в шията й. След малко я захапа и започна да пие. Но колкото повече пиеше, толкова повече искаше. Започна вътрешна борба със себе си и със инстинкта си. Успя да се пребори със жестокия вампир в себе си и се отлепи от Лаулра задъхан и оцапан с кръвта й. Целуна я нежно и продължително...

Subject: Re: Кея до градчето Wed Feb 22, 2012 12:43 pm

Лаулра чувстваше удоволствие докато Жан источваше кръвтаа й. Тя усещаше дивото в него.. Когато той отлепи устните си от врата й и я целуна тя се вувстваше като унищожена ... Беше слаба но достатъчно силна да се исправи и да сложи маската на лицето си... един слънчев лъч погали кожата на бедрата й и тя подскочи като попарена..
- Слънцето..- тя бързо каза и избъта Жан от тялото си. и се сви на сянка... - Съжелявам.. когатоо губя кръв кожата ми отслбва не е просто савсем лекичко дразненее а буквало те гори... ужасяващо е.. - тя се сгуши в един от ъглите а тялото й леко трепереше..очите и бяха напълно нормалнии с лек червен отенък.. - Сега ще се оправиш.. и няма да ти се наложи да пиеш онази гадност повече... много добре знаеш че най-добрият антидот за отровата е самата отрова...

Томас отново отвори очи и испъшка отегчено..
- Ъхх... слънце..- той сложи ръка на очите си.. и се обърна...
- Вече не го усещам а вие - Деван ве още бе сериозен..
- НИкой не го усеща - каза Томас раздразнено ...- иначе нямаше да се оплаквам от слънцето..
Вайлът отново се засмя като идиот а другите двама го гледаха единят с учудено отегчен поглед а другият с " какво погяволите" лице

Subject: Re: Кея до градчето Wed Feb 22, 2012 7:14 pm

Жан се обърна и погледна първият слънчев лъч. Приближи до Лаулра и клекна пред нея, криейки тялото й от лъчите. Усещаше как гърбът му се затопля.
-Така по добре ли е? - вампирът се усмихна и целуна Лаулра...

Неса и Силви се събудиха от първият слънчев лъч.
-Е..скоро ще сме в Елвъри..готова ли си за църквата..? - Силви се усмихна дяволито. Неса разроши косата му с усмивка.
- Спокойно, аз не се тревожа..но другите...- елфидата се засмя..след което заедно със елфът излязоха на палубата. Във въздуха се усещаше мирисът на морето, топлината на лъчите и още нещо…

Жан усети пърхане на крилца над главата си . Погледна нагоре и видя едно прилепче. Даде му знак да се приближи. Но вместо да кацне на рамото му прилепчето се превърна във вампир. Почти падна върху Лаулра, но Жан го хвана в последният момент, след като го запрати към стената.
- Проклет да си Лука... намери кога да паднеш. - Жан погледна момчето раздразнено.-Както и да е... няма промяна нито в прогнозата, нито в плановете, нали? - момчето кимна и Жан удари стената. Младият вампир-прилеп се сви уплашено в ъгала. - Проклети външноземци..няма да ме оставят... както и да е..съгласен съм..ако ме оставят намира...предaй им Лука... кажи им че ще дойда..- Момчето кимна и отново се превърна в прилеп. Излетя и скоро се изгуби от поглед. Жан го проследи след което се върна при Лаулра..

Subject: Re: Кея до градчето Wed Feb 22, 2012 7:37 pm

Лаулра спогледа Жан испитателно..
- Да , благодаря.. - тя тъкмо да понечи да се исправи когато това прилепче или поскоро млад вампир замалко да се стовари върху нея.. Тя само се дръпна назад с никаква промяна в изражението сии...
-Ще се прибера трябва да се облека не искам да седя... само по бански повече... - каза тя и веднага се запъти към каютата си без да исчакака какъвто и да е отговор...

Subject: Re: Кея до градчето Wed Feb 22, 2012 9:13 pm

Лиз излезе на палубата, стъпвайки леко и безшумно по стълбичките, които водеха до нея. Меките подметки на обувките, които беше сложила следваха всяка извивка на стъпалото й, като втора кожа. Тя примижа при вида на подаващото се слънце. Погледна къ такелажа и съзря в далечината някакъв прилеп, летеше в посоката на яхтата, вероятно току-що потеглил от нея. Това й се стори подозрително. Прилепите не се показват по изгрев. Още повече над море. Още повече край Елвъри. Устните й се свиха в крива полу-усмихната, полу-намръщена гримаса, докато извърна поглед към вече почти изгрялото слънце. Елизабет се огледа и видя Жан, стоящ на палубата и Винсент, който току-що се качваше до руля. Тя направи няколко крачки напред и отиде до Жан.
- Е, още час-два и ще сме там - тя въздъхна - Но нещо ме притеснява.... - погледа й се премести от хоризонта и се заби право в очите на жан-Клод - Какво би правил един прилеп по изгрев да лети над вода, особено около Елвъри. Рядко се виждат тези птички тук. - Лиз знаеше, че Винс не ползва прилепи като посланици или по какъвто и да е друг начин, а само той и Жан бяха на палубата. Точно затова Жан беше главния заподозрян...

Subject: Re: Кея до градчето Thu Feb 23, 2012 1:51 pm

Жан въздъхна и наум прокле Лука...
- Прилепчето е вампир....казва се Лука. Пада ми се...3 братовчед....и повярвай ми, ако можеш, щях да го изпека на грил... - Жан се усмихна леко и погледна Лиз. - А ти кога пристигна? Не те чух... - в този миг Силви, който се приземи върху Жан, прекъсна разговора.
- Хей....как е, Жан? - Силви се хилеше като обезумял. Жан просто въздъхна.
- Лука беше тук... - Силви подскочи като попарен...
- Л-л-л-л...Лука?!? Това...означава ли....
- Дамм...- Жан се прегърби, заприличвайки на стара бабичка.
- Е, друже...желая ти късмет..ще ти трябва... - Силви се усмихна и се върна при Неса, която беше на другия край на палубата. Жан ги проследи с поглед, след което отново се обърна към Лиз.
- Та...Лука ми съобщи кога ще пристигнем...и какво ме чака после.. - при тези думи вампирът се намръщи и премести погледа си към морето...

Subject: Re: Кея до градчето Thu Feb 23, 2012 2:14 pm

Лаулра бързо се навлече някакви дрехи който представляваха черни дънки с много ниска талия и лилава тениска.. измъкна две ластички от чантата си и ги спогледа.. седна на лиглото и издаде отгчена въздишка..."защо ли пък не...дано а успея.. " тя си каза... и отиде в банята.. пред огледалотоо... вратът и все още бе леко окървавен затова тя го изми и за секунди бече нямаше следи от раните й. тя раздели косата си и се опита да върже едната страна на конска опашка... косите ибяха много гъсти и дори самоедната половинаи създаваше проблеми след около 1- минути тя възка косата сии.. два дълги кичура падаха отсръни на лицето и аз бритон поркриваше част от бледата и кожа.. Преди обаче да отиде на паубата тя реши да види как са приятелите й. отиде до каютата ипочука на вратата.. Вайлът подскочи целият а деван стана и отвори вратат. сълзи напираха в очите му като видя Лаула.. тя не бе изглеждала така от много времее... Когато Вайлът я видя бързо и се нахвърли да я прегръща..
- Лилииииииииииии....- той се хилеше и се усмихвашекато че ли има някакво психично заболяване...
- Как сте момчета?
- Добре сме - отговори Деван.. - А ти?
- ДОбре съм мисля...
-За какво ти беше енергията на ноща снощи? - Томас без да поглежда зададе разко вапросът си..
- Качили те интересува Томас. Просто си анмираш оправдание да кажеш нещо нали? Не отговаряй. - Лаулра говореше савсем нормално и спокойно. Гласът и бе плътен и нежен но и пълен с тъга и отчаяние .. които слава бога никой не забеляза.
- Старай се да не ми говориш така.
- Защо..
-Качили те интересува Лаулра - Томас бе умен .. и използва нейните хитрини срещу нея.. Лаулра леко се изненада но не беше нищо ново той го правеше от дете..
- Прав си даже не ми пука. - тя се усмихна обърна се махна на другите двама и излезе от каютата... Томас така и не отвори очи през целият разговор..
Лаулра се качи на паубата и забеляза че всички са там..
- ДОбро утро.- каза тя запътвайки се към засенчената част на яхтата..

Subject: Re: Кея до градчето Thu Feb 23, 2012 5:29 pm

Лиз се намръщо при думите на Жан. В този момент Лаулра се появи
- Добро утро - тя каза, усмихвайки се небрежно - Жан... мисля, че ще е добре да обясниш какво значи "това, което те очаква"... Не е хубаво да си имаме неприятности в Елвъри. и не казвай, че проблема е само твой, все пак се движим заедно. - тя беше станала много сериозно и лицето й сякаш се вкамени. Лиз не обичаше многото шум и клюки, особено ако са за нея. - Когато в град на елфи има работа с вампири, слуховете стават повече от неприятни...